Михаил Михайлов: Голяма част от българските производители на мед не са регистрирани

Малко под средния добив на мед очакват производителите му през тази година - между 6 и 12 хиляди килограма, като прогнозата е за по-малки количества спрямо предходната година. Това прогнозира в интервю за БТА председателят на софийския браншови пчеларски съюз и производител Михаил Михайлов.

Традиционно качеството на българския мед е много добро, защото в страната има много медоносни растения, казва експертът, като прави уговорката, че пчеларите не трябва да са ползвали захар и други подсладители, както и забранени препарати. Според него младите пчелари вече не използват забранени субстанции, както са правили преди тях, не хранят пчелите със захарни сиропи по време на водосбор, не третират болестите по пчелите с нафталин, антибиотици и сулфанамиди. Тест, те стават все по-информирани и прилагат правилно технологиите за отглеждане на пчелите.

По думите на Михайлов Българската агенция по безопасност на храните не контролира достатъчно пчеларите и производството на мед в страната. "Ако БАБХ влезе в ролята си, би трябвало всеки пчелар да регистрира пчелините си и така да влезе в регистрите на агенцията, която да осъществява контрол върху дейността му. За съжаление много голяма част от българските производители на мед не са регистрирани", обяснява пчеларят.

Липсата на регистрация означава, че тези пчелари не могат да сложат етикет на буркана с мед, който продават, със съответния регистрационен номер на пчелина, партиден номер и т. н. Производителят не може да получи и обезщетение, ако пчелите заболеят от американски гнилец (най-често разпространяваната сред пчелите болест), не може да участва в програми, да се регистрира по други наредби и да получава субсидии. Броят на нерегистрираните пчелари е неизвестен, но като цяло сивата част в бранша е изключително голяма, казва Михайлов.

За да е сигурен в качеството на продукцията, потребителят трябва да търси мед, на чийто етикет има регистрационен номер на пчелина, на партидата и срок на годност, въпреки дълготрайността на този продукт. Освен това на опаковката е добре да са изброени всички съставки, както и процентното съдържание на меда.

Експертът отбелязва, че ако се съхранява правилно, медът може да издържи до 5, а и до 10 години. Колкото повече престоява обаче, толкова повече се увеличава съдържанието на токсично вещество, наречено хидрокси-метил-фурфурол (ХМФ), което се установява чрез изследване и тогава медът не трябва да се консумира.

В България се произвежда главно полифлорен мед. Монофлорният е много малко, казва пчеларят. Изключително малък е и добивът на мановия мед, смятан за най-полезен. Тази година обаче според производителя той ще е повече. Дори при пчелари, които традиционно добиват билков мед, тази година той се е смесил с мановия. Това се дължи на влагата и маната по растенията тази пролет. Няма да има обаче липов мед, защото по време на цъфтежа на липата времето беше студено и пчелите не посещаваха липовия цвят, обяснява Михаил Михайлов.