Износът спасява хранително-вкусовата промишленост
Хранително-вкусовата промишленост (ХВП) винаги е била флагман на икономиката на Пловдивския регион. Налице са нужните природни дадености, има специализирани университети и традиции, но основната причина за концентрацията на сектора в Тракийската низина беше силно развитото и разнообразно земеделие и животновъдство.
Именно на тях години наред се е крепял просперитетът на предприятията от хранителната индустрия и точно проблемите в селското стопанство сега се оказват спънка за развитието ХВП. Сега ситуацията е коренно променена - без достатъчна суровинна база регионът губи най-голямото си конкурентно предимство.
Хранителната индустрия донякъде с право се смята за един от стабилните сектори на българската икономика, особено в условията на криза. Основната причина за това е, че продукцията на отрасъла задоволява основни нужди на потребителите и търсенето в по-малка степен зависи от цената - ако тя не задоволява клиента, той се насочва към по-ниския ценови сегмент, но храната е последното, от което се лишават българите. Разбира се, има разлика между подотраслите, дължаща се на цикличност и сезонност.
Бизнесът обаче вече започва да се задъхва заради проблеми, чието разрешаване се бави или отлага с години.
Липсват защитни механизми за вноса и износа на суровини
Фокусът на местната власт изглежда е насочен повече към индустриалните зони и пътната инфраструктура, а хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство като осигуряващо суровини за нея остават малко встрани. Разбира се, причина за това е и фактът, че държавата разполага само на хартия със стратегия за развитие на преработвателната промишленост, за да не изнасяме основно суровини с ниска добавена стойност.
Специално ХВП бизнесът се развива там, където е или пазарът, или суровината. За вътрешния пазар картината е ясна - демографската криза е налице, а стандартът на българина не се увеличава с бърз темп, за да дава някаква надежда за увеличение на потреблението. Остава суровинната осигуреност да е конкурентното предимство, на което да разчитат компаниите от бранша. И това обаче не е така, защото осигуряването със суровини от години е проблем за сектора. Но в съчетание с продължаващата няколко години икономическа криза резултатът е по-често затваряне на предприятия или преместването им в други държави.
Износът - шанс за развитие в кризата
Добрата новина е, че доста компании се ориентират в кризата и търсят нови пазари, за да продължат развитието си. "Джем и Джем" е средно голяма компания за бранша, произвеждаща годишно около 3 хил. тона конфитюри и сладка, основно за България, но износът им постоянно расте и според собственика инж. Стойко Кировски, ако фирмите от сектора не се пренастроят към експорт, са обречени.
Той обясни, че компаниите от бранша се принуждават да стават и земеделци, за да си подсигурят суровина. По-честият случай обаче е внос заради по-евтиния и бърз вариант (виж карето). Към чуждите пазари се насочва и бутилиращата компания на минералната вода "Хисар". "Кризата удари джоба на българина и това естествено рефлектира и на пазара на бутилирана вода у нас.
Данните показват, че след пика на потребление от 2008 г. последва спад в продажбите, хората ограничиха разходите си до най-необходимото и отново сме свидетели на опашки пред чешмите за минерална вода не само в София, но и в цялата страна", обясни Димитър Консулов, собственик на фабрика за майонеза "Краси" и на две предприятия за бутилиране на минерална вода "Хисар".
"В последните 4-5 години ТПК "БК Хисар" изнася бутилирана минерална вода за Гърция, Кипър и Германия. Въпреки всичко вътрешният пазар остава основен за нас", добави той. За миналата година двете предприятия са увеличили бутилирането до близо 27 млн. литра. Гърция и Македония са чуждите пазари на майонезата "Краси", като очаквано основният остава вътрешният.
Въпреки трудностите компанията е приключила 2012 г. с ръст от 8% на приходите и се надява настоящата година да бъде още по-добра. "Кризата си е криза, но животът продължава. Той има своите специфични необходимости. Една от тях е водата, без която не можем и няма как да я заменим с химия или нещо по-евтино", добави той.
Експортът е в основата на бизнеса на известното предприятие "Филикон-97", което произвежда кетчуп и сокове. Защото, както казва собственикът инж. Борис Калибацев, "ако се надяваме само на вътрешния пазар, много бързо ще трябва да затворим фабриката". Приблизително две трети от продукцията се реализира зад граница и постоянно се правят нови инвестиции. Миналата година дружеството е увеличило продажбите си, но не може същото да се каже за печалбата.
Липсата на кадри и други проблеми
В Пловдив има специализирани университети, от които излизат достатъчно кадри. Но наблюденията на бизнеса са, че голяма част от тях напускат страната или се занимават с друго, тъй като не успяват да си намерят работа по специалността. Резултатът - въпреки кризата и високата безработица квалифициран персонал се намира трудно.
"Да, имаме проблем с намирането на персонал и това е нормално", признава собственикът на "Филикон-97". Опитът му показва, че квалифицираните кадри и такива, които искат наистина да работят, се откриват трудно. Той отчита като проблем и липсата на предсказуемост на бизнес средата, "защото политиците идват на власт за по 3-4 години, оправят себе си, уреждат своите близки и дотам, затова сме в това положение".
Липсата на знаещи и можещи хора отчита и Димитър Консулов. Неговите предприятия засега обаче не усещат проблем с персонала, но не се ангажира с прогноза докога положението ще се запази.
Мудната обработка на проектите е отказала "Филикон-97" от еврофинансирането. "Не може да входираш документи за проект и девет или десет месеца ти да не получиш отговор дали ще бъдеш одобрен или не", възмущава се Борис Калибацев. От друга страна, офертите, които си приложил от европейски компании за закупуване на оборудване, имат валидност шест месеца. "Ако по случайност бъдеш одобрен след 10 месеца, ти вече не знаеш дали оборудването го има, дали е на тази цена и т.н.", добави Калибацев.
Инж. Кировски отбеляза само част от проблемите, които браншът има и с големите търговски вериги. Той счита, че отношенията между тях трябва да бъдат регламентирани в закон, който така и не беше подготвен от правителството на ГЕРБ въпреки обещанията. Той предлага търговските вериги да връщат таксите, които сега плащат при започване на работа с тях. Защото някои от компаниите не могат да издържат финансово и се принуждават да затворят.
"Ние например в момента сме принудени да работим на загуба с някои от веригите и не можем да се откажем, защото ще загубим входни такси за десетки хиляди левове. Има много други такива фирми от бранша с подобни проблеми и някои не издържат финансово. В Румъния и Унгария например не е така, там веригите са принудени да връщат тези такси при прекратяване на взаимоотношенията", обясни собственикът на "Джем и Джем".
Без производство държавата няма как да се развива
Ако ме бяхте попитали преди 10 -15 години дали регион Пловдив е подходящ за изграждане на консервно предприятия, отговорът щеше да бъде категорично - да. Тракийската низина е най-благоприятното кътче от България за отглеждане на зеленчуци и плодове. Неслучайно до началото на демокрацията в почти всяко по-голямо населено място имаше цехове за преработка. За съжаление ситуацията сега е трагична. Благодарение на грешната селскостопанска политика на няколко правителства всички перспективи за производство на зеленчуци и плодове се сринаха. Липсата на суровина доведе до закриване на много фабрики и за най-голямо съжаление този процес е необратим. Оцеляват само предприятия, които по принуда са създали собствени насаждения.
При производството на конфитюри и сладка има едно основно предимство - използват се замразени плодове. Това ни дава възможност да доставяме суровина от цял свят. Тук обаче се крие една огромна опасност, а именно - един бизнес се локализира или там, където е пазарът, или там, където е суровината. Какво стана например с производството на кетчуп в България? Докато имаше българско доматено пюре, износът, особено за Русия, вървеше с пълна пара. Като спря производството на доматено пюре и започна внос от Китай, Сирия, Иран и т.н., руснаците си направиха фабриките в Русия и нашето производство загина. Сега същата опасност съществува и за конфитюрите.
Почти невъзможно е при тази стагнация едно консервно предприятие да съществува, ако не произвежда и за износ. В България поради липсата на правила - като се започне от нелоялната конкуренция, безхаберието на държавни институции, включително съдебната, циничната политика на повечето търговски вериги поради липса на закон за работа с тях, всяко производствено предприятие е в опасност. Дано на някой истински държавник да му светне лампичката, че без производствени предприятия в България държавата ни е в опасност.
Инж. Димитър Консулов, собственик на фабрика за майонеза "Краси" и на две предприятия за бутилиране на минерална вода "Хисар"
Българският бизнес не усеща подкрепата на държавата
На местно ниво нямаме проблеми, най-вече защото нямаме допирни точки с администрацията, няма какво да делим, а те нямат кой знае какви права относно бизнеса ни. Но промените в закона за концесиите удариха тежко бутилиращите компании с плащането на такса върху 80% от ресурса на находището, отдадено на концесия, без значение дали си консумирал този ресурс или не. Не беше редно с промяна в закон да се ревизират условията по сключени вече двустранни договори. Това принуди концесионерите да плащат със стара дата от 1 януари 2010 г. ДДС върху концесионната такса, което е абсолютно некоректно изискване. Ясно е, че на държавата й трябват пари, но на кого не му трябват пари днес? Това беше твърде сериозен удар за по-малките компании и някои от тях си заминаха.
И тук резонно идва въпросът как се подпомага българският бизнес? Отговорът е никак! Всевъзможни такси ни притискат в това безпарично време. На практика се оказва, че държавата не мисли за бизнеса и съответно за работните места и хората, които той изхранва. А би трябвало.
Интересен е и фактът, че България е държавата, в която бутилираната вода е обложена два пъти с ДДС, изключително некоректно и в разрез с основната идея на Закона за ДДС. Това е така, защото веднъж се плаща ДДС върху концесията, а втори път върху крайния продукт. Интересно дали някога някой чиновник ще обърне внимание на това явно незачитане на основни закони от страна на държавни органи и в името на потребителя ще направи необходимите промени, така че несправедливостта да бъде поправена.
Що се отнася до кадрите, както навсякъде, така и при нас се усеща липсата на можещи и знаещи хора, които отидоха да си търсят късмета и прехраната другаде. Добре е, че не всички са заминали все още. Добре е, че някои са предпочели да останат в нашите предприятия, вместо да бягат навън. Поради тази причина човешкият фактор не е проблем за нас към момента. Но знае ли се докога?
