България

Как се отрази членството в ЕС на хранително-вкусовия бранш*

"Капитал" 10 януари 2014, 18:38

Много правила - малко приходи

Допълнителни инвестиции, нови правила, силна конкуренция плюс сив сектор, засилваща се бюрокрация, фалити и търговски войни. Това са част от реалностите за хранителния бранш през изминалите седем години след присъединяването на страната към Европейския съюз. Най-важните нововъведения бяха правилото за това, че производителят носи цялата отговорност за продукта, изискването за проследимост на храните "от фермата до масата" и коректното изписване на на съдържанието на продукта върху етикетите. Всичко това е много добре за потребителите и дисциплинира производителите, хранително-вкусовата индустрия трябваше да вложи милиони левове, за да приведат сградите, оборудването и целия технологичен процес в съответствие с европейските стандарти за хигиена и безопасност на храните. Затова ЕС отпусна много средства, която помогна на предприятията да придобият модерен вид, но това не стана толкова лесно. Сроковете за това – особено при месо- и млекопреработвателите, бяха удължавани неведнъж във времето, което периодично предизвикваше гнева на вече инвестиралите към догонващите. Поредната и последната засега отсрочка е за млечните ферми.

Страничен ефект

Присъединяването към ЕС доведе до премахване на задължителния български държавен стандарт – БДС. Компаниите въведоха свои рецептури, което разнообрази пазара. Сериозните фирми заложиха на фирмени стандарти, които спазват строго, и продължават да работят за затвърждаване на търговската си марка. За други производители обаче принципът "Колкото е възможно по-евтино" стана водещ. Това увеличи предложенията от сирене без мляко и кренвирши без месо. Стигна се до въвеждане на браншови и ведомствени стандарти за качество на някои видове хранителни продукти, но търсенето на продукти по стандарт не оправда очакванията на производителите.

Защо бяха усилията

Част от компаниите в хранителния бранш така и не стигнаха европейските летви, а други, които покриха с кредити разходите си по строителството и обновяването, продължават да се питат дали си е струвало. Защото инвестициите в нови модерни предприятия не донесоха очакваните от някои собственици приходи. "Търговските вериги са залети с вносни хранителни продукти, но в същото време не предлагат български храни в другите европейски държави, където присъстват. За съжаление станахме общ пазар, но за вноса. От държава износител се превърнахме във вносители на месо, плодове и зеленчуци", смята собственик на месопреработваща фирма, пожелал анонимност.

Много са обаче и тези, които не търсят своите "кривици" - ниска производителност, висока себестойност. Интересното е, че данни в Националния статистически институт показват спад на износа на меса и месни продукти през 2007 и 2008, но от следващата година той се възстановява и дори има леко нарастване. При млечните и яйчните продукти пък има сериозно нарастване на износа. Има положителни развития и при зеленчукови консерви или растителни масла, на бяло саламурено сирене, кашкавал, мед, птиче месо.

В много от случаите продажбите зад граница на традиционни продукти не са регулярни нито в големи обеми – продуктите са предназначени за т.нар. етнически пазари, където живеят по-големи групи от българи, сърби, македонци и др. В същото време производителите на патешки дроб имат своите безспорни и ненарушими позиции зад граница – България е в топ 3 на производителите, а лидерът Франция е най-големият и производител, и консуматор.

*Част от текста "Как се отрази членството в ЕС на икономиката"

Най-четени »
Виж още
Последни новини »
Виж още
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK