Бизнесът се обяви против депозитната система за еднократни опаковки
Въведената в някои европейски държави практика потребителите да връщат празните бутилки и кенове в специални машини в супермаркетите и да си получават обратно сумата, платена като депозит за опаковката, може да стане задължителна и за България. Подобен слух се носи от извество време в средите на бизнеса и организациите за разделно събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки. Поводът е изказване в медиите на министъра на околната среда и водите Ивелина Василева за предстоящо ново проучване на възможността от въвеждане на задължителна депозитна система за опаковки. В отговор заинтересованите страни се обявиха категорично против идеята. Това стана ясна по време на провелата се в петък конференция за разделното събиране на отпадъците в подкрепа на зелената икономика.
Проучване, поръчано от МОСВ и проведено през 2012 г., приключва със заключението, че депозитната система е непригодна за България, каза Никола Дойчинов, международен консултант "Околна среда", ангажиран по това време с изследването.
Според цитираните от консултанта резултати системата е показала значителни недостатъци. Анализаторите тогава стигат до извода, че прилагането й би довело до допълнителни разходи за производители и вносители, и може да създаде нови търговски бариери. Освен това ще пострадат съществуващите системи за разделно събиране и дейността на организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки. Потребителите също ще усетят негативния ефект на нововъведението, което ще повлияе върху цените на продуктите. Като друг недостатък е посочена невъзможността депозитната системата да обхване малките населени места. Значителният размер на първоначалната инвестиция и непосилните разходи за малките търговски обекти са друг аргумент в полза на отхвърлянето на идеята. Прогнозата на консултантите за размера на необходимите инвестици през 2012 г. е 210 млн. лева, а приходите от реализацията на събраните отпадъци – 18 млн. лева, отбеляза Дойчинов.
Неоправданите очаквания
Европейските държави, където тази система действа, са Норвегия, Швеция, Хърватска, Дания, Естония, Финландия, Германия и Холандия. Повечето от задължителните депозитни системи са въведени преди масовото разпространение на събирането на рециклируеми отпадъци "от тротоара, в близост до дома" и преди въвеждането на схемите за отговорност на производителите за пусканите от тях на пазара опаковки.
До 1990 г. в Германия се ползват предимно бутилки за многократна употреба, особено в бирения сектор, но когато потреблението им пада под 72%, това довежда до въвеждането на депозитна система за оползотворяване на опаковките през 2003 г., обясни Йоахим Куоден, изп. директор на ЕКСПРА. Системата обхваща всички напитки – от водата до алкохолните смеси, без млечни продукти, плодови и зеленчукови сокове. Създадена е специална организация Deutsche Pfandsystem GmbH (DPG), която координира дейността по прилагане на депозитната система. Тя е организация с идеална цел, а нейни учредители са производителите на напитки. Според Куоден системата е излишно сложна, свързана с процедури по пускане на нови опаковки на пазара, а гарантирането на сигурността е друг проблем. В началото на прилагането й имало много злоупотреби с връщане на фалшиви бутилки, което било избегнато с въвеждането на етикети със специални мастила, които доказват, че опаковките са произведени в Германия и са включени в депозитната система. Машините за обратно приемане на амбалажа също се оказват проблем – не всички магазини имат средства да си купят такива (30-40 хил. евро е цената на един автомат). Затова немалко търговци събират и днес бутилките в чували. Освен това компаниите, които до въвеждането на системата са събирали и оползотворявали отпадъците от опаковки по традиционния начин на разделното събиране, са загубили една трета от приходите си. Дали депозитната система в Германия е постигнала целите си? Мненията са различни, казва Куаден, като изтъква, че устойчиви ефекти като че ли не могат да се посочат.
От пет години в Испания въвеждането на депозитна система също е коментирана тема. След двегодишно проучване, системата все още не е въведена и там. "Причината е прогнозираната й неефективност", каза Хуан Рамон Мелендез, "Екоембес", Ако тя бъде приета, това означава 12.5 млрд. единици опаковки да излязат от жълтите контейнери и да влязат в системата, посочи той. Изчисленията за Испания също доказват икономическа неефективност. При разходи от 910 млн. евро очакваните приходи са 385 млн. евро. Кой ще покрие разликата от 583 млн. евро, пита Мелендез.
Позицията на българските производителите
също е категорично против депозитната система. Според Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ), подобно решение би довело до срив в индустрията. Причината е, че съществуващите системи за разделно събиране на отпадъци в България постигат същите и по-добри резултати от депозитните системи, но на по-ниска цена.
Друг аргумент на производителите се базира на европейския опит, който показва, че тези системи оскъпяват 2-3 пъти на тон оползотворяването на отпадъци. А това е непропорционално на очаквания екологичен резултат - с 4 до 7% да се повиши количеството на рециклираните опаковки. Изследване на възможностите за въвеждане на депозитна система, поръчано от правителството на Унгария, сочи, че разходите, които трябва да се направят, биха били 21 пъти по-високи от екологичните ползи.
Практиката с едпозитите ще доведе до нови разходи за търговските вериги и магазините за закупуване на вендинг машини, специални четци на баркодове, места за съхранение на опаковките и транспортирането им, отбеляза още Величкова. Производителите се опасяват, че финансовата тежест, свързана с високите първоначални инвестиции - 133 млн. лв. за промени в опаковките (специални баркодове, мастила и др.), ще оскъпят напитките в пластмасови бутилки, като при бутилираната вода това ще бъде почти двойно.
От името на четирите организации за оползотворянате на отпадъците от опаковки Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на "Екопак", се обяви категорично против въвеждането на депозитна система. По думите му за създаване на съществуващата система за разделно събиране на отпадъци от опаковки за 10 години са инвестирани 108 млн. лв. (без разходите за управление) в изграждане на 29 линии за сепариране, в закупуване на 62 камиона за разделно извозване на отпадъци. Създадени са 2200 работни места пряко в бизнеса и над 7000 работни места непряко в съпътстващи дейности. Според Бургуджиев от въвеждането на депозитна система организациите ще загубят 9 млн. лева само от РЕТ бутилките.
В заключение от думите на участниците в дискусията стана ясно, че ако някой би спечелил от тази система, той не е нито сред производителите на напитки, нито сред организациите за оползотворяване на отпадъци, още по-малко сред потребителите. Именно потребителите ще платят не по-малко висока цена, ако идеята бъде реализирана, категорични са противниците й. Ако жителите на малките населени места и възрастните хора не са в състояние да получат обратно стойността на платените депозити, те ще са принудени да плащат по-висока цена за желаните от тях продукти.
