Учени от БАН: Хранителни добавки променят генома на клетката

Шест хранителни добавки с Е номера, предназначени за влагане в храни, са токсични за човешкия организъм дори и в 100 пъти по-ниски концентрации от разрешените. Това сочат резултатите от изследване на Лабораторията по молекулярна генетика към Института по молекулярна биология на БАН, представено пред журналисти.

Ръководителят на лабораторията доц. Георги Милошев съобщи, че от 14 изследвани добавки само една е безопасна, а останалите се ползват в дози, които вредят на организма. Екипът е получил тези резултати, като е използвал нов метод за изследване на генома на клетката и как различни вещества влияят върху него.

Учените избират по няколко добавки от всяка група за целите на анализите си. От селектираните Е-та най-опасни се оказват три оцветителя - еритрозин - Е127, индиго кармин - Е132, фаст грийн - Е 143, консервантът натриев нитрит - Е 250, добавката кофеин и 4-аминоантипирин - 4ААР, използван във фармацевтичната промишленост.

Тези добавки причиняват скъсяване във веригата на ДНК, което води до възникване на мутации, а уврежданията могат да предизвикат онкологични заболявания, предипреждават учените.

Най-вреден според получените данни е натриевият нитрит, консервант, който се влага в производството на колбаси и консервирането на рибни и месни продукти. Приемът му води до мутации на клетката, което може да предизвика онкологични заболявания, показват анализите.

Опасността остава и при намаляване на дозата. За изследваните шест добавки концентрациите им в храните трябва да са от 10 до 100 пъти по-ниски. За натриевия нитрит дори 1000 пъти по-ниски от разрешените, изтъкват учените.

На второ място по степен на риск са трите оцветителя. Те се интегрират в ДНК на клетката на майката и се предават на децата й, казва Милошев. Става дума за оцветените в зелено, синьо и червено бонбони, сладоледи и напитки, както и тортите със снимка, допълва той.

Досега е проучено еднократното въздействие, не е ясно как се отразява приемът на тези вещества върху организма във времето. Затова учените искат да продължат проучванията си, но многократните им опити да получат средства, не успяват. Проектът е финансиран в продължение на две години от Фонда за научни изследвания, но това приключва през 2011 г. Учените искат да изучат и влиянието на други добавки от дългия списък на разрешените на европейско ниво, затова пордължават да търсят спонсори.

Авторите на изследването са информирали за резултатите от проучването си няколко български министерства, агенции и комисии, а също и Европейската комисия и Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA). Именно EFSA е институцията, която оценява на еворпейско ниво безопасността на дадена добавка. От там неглижират резултатите, като отговарят, че проучването "има някои слабости и ограничения". Крайното становище на EFSA е, че научната публикация на българските генетици не осигурява нова информация, отнасяща се до оценката за безопасността на тези добавки, извършена досега от европейския орган.

Известни са 6-7 метода за оценка на въздействието на веществата върху клетката, повечето са остарели, казва доц. Милошев, като посочва, че методът на Лабораторията по молекулярна генетика е по-съвършен от останалите.