От данък "обществено здраве" печели само сивата икономика, според Сдружението за модерна търговия

Данък "обществено здраве" ще навреди на един от най-важните сектори на икономиката - хранителната индустрия, и в същото време няма да генерира очакваните позитивни ефекти. Такова е становището на Сдружението за модерна търговия (СМТ), което обединява 11 от най-големите търговски вериги.

Според организацията на търговците държавната хазна и потребителите ще загубят, а

Ще спечели сивият сектор

От СМТ са убедени, че новият данък ще доведе до повишаване на цените на редица хранителни продукти, които са част от ежедневното меню на хиляди българи с по-ниска покупателна способност. Те ще бъдат принудени да потърсят тези храни на по-ниски цени, което означава, че ще купуват от производители в "сивия" сектор, които поради неплащане на данъци и осигуровки имат ценово предимство от поне 30%. Логичният ефект ще е по-малко приходи за бюджета.

От сдружението напомнят, че това се е случило в Унгария – една от малкото европейски страни, въвели подобен данък. Там резултатът е далече от очаквания. Според проучване на PricewaterhouseCoopers, облагането на определени храни е довело до "посивяване" на сектора с около 10%, а загубата на приходи от ДДС се оценява на 25.6 млн. евро.

Данъкът изкривява пазара на храни и ограничава свободния избор на потребителите като дискриминационно се опитва да контролира тяхното поведение в противоречие с принципите на пазарната икономика. В този смисъл той влошава бизнес средата и ще има вредни последици върху инвестиционната активност, което ще ограничи икономическия растеж и оттам приходите в държавния бюджет, се казва в прессъобщението на Сдружението за модерна търговия.

Допълнителен негативен ефект според организацията ще е закриването на работни места поради намалените продажби, най-вече в малки и средни предприятия. В този смисъл новият данък ще бъде пореден удар върху работещите "на светло" български производители.

Данъкът е труден за администриране. Това ще увеличи значително разходите в държавния бюджет и ще стимулира корупцията, казват още търговците. Освен това налогът

Няма да доведе до промяна

на потребителските навици. Опитът в държави, въвели подобно данъчно облагане, показва че то е неуспешно, не е довело до очакваните резултати не само от фискална, но и от здравословна гледна точка. В Дания такъв данък е въведен през 2011 г. и е отменен през 2013 г., тъй като очакваните резултати не са били постигнати. Освен че потребителите не са променили хранителните си навици, ръстът на цените на базови продукти като маргарин и масло е довел до поскъпването на много други стоки, в чието производство те се влагат.

Проектът за "Данък за общественото здраве" е поредният опит за

Законодателни промени без обществен дебат

в които липсват ясни критерии и оценка на въздействието, смятат от СМТ. За пример те посочват, че механизмите за определяне на това кои храни са "вредни" са неясни и непрозрачни. Търговците оспорват схващането, че хранителен продукт, който отговаря на българските и европейски стандарти, може да бъде определян като "вреден" и да бъде облаган с допълнителни налози.

Категоричната позиция на Сдружението за модерна търговия е, че в магазините в България не се продават "вредни храни" и това се следи от Българската агенция за безопасност на храните. Стриктно се прилагат и изискванията на ЕС за етикетиране, всеки потребител разполага с цялата информация за състава на даден продукт и може сам да прецени дали да го закупи или не.

Според организацията на заден план остава важната тема за конкуренцията в здравното осигуряване. Докато там има монопол на една здравна каса, не можем да очакваме ефективно използване на разходите за здраве – парите винаги ще са недостатъчни, а здравната услуга ще е с лошо качество.

"Не допълнителното данъчно облагане, а

Информираният избор ще помогне

за изграждането на по-добри хранителни навици у хората. За това са необходими две условия: потребителите да знаят кои храни са здравословни и какво купуват", заявява изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Йордан Матеев.